Енциклопения на българския език

угар

[uˈɡar]

угар значение:

1. (земеделие) Обработваема земя, която е изорана, но е оставена незасята за един сезон, за да се възстанови плодородието ѝ или да се очисти от плевели.
2. (земеделие) Самата оран на такава земя.
Ударение
уга̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-гар
Род
женски
Мн. число
угари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на угар

(земеделие)
  • Нивата беше оставена на угар тази година.
  • Дълбоката оран на черната угар започва през есента.
(земеделие)
  • Земеделците приключиха с лятната угар.

Синоними на угар

Как се пише угар

Грешни изписвания: огар, угър
Думата се пише с 'у' в началото. Проверката може да се направи чрез етимологична връзка, но е утвърдена форма в съвременния език.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:огаръ
Свързана с глагола 'горя'. Първоначалното значение се отнася до опожарено място в гората за превръщането му в нива (подсечно-огнево земеделие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • черна угар
  • оставам на угар

Популярни търсения и запитвания за угар