Енциклопения на българския език

оран

[oˈran]

оран значение:

1. (земеделие) Действието по обработване на почвата с плуг; оране.
2. (земеделие) Изорана земя; нива.
Ударение
ора̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ран
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оран

(земеделие)
  • Пролетната оран започна рано тази година.
  • Дълбоката оран е важна за добрата реколта.
(земеделие)
  • Вървяха трудно през калната оран.

Синоними на оран

Как се пише оран

Грешни изписвания: орант, уран, орън
Думата е от женски род и завършва на съгласна, без да се пише 'ь' накрая. Членува се с -та (оранта).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орати
Произлиза от праславянския корен *orati (ора). Думата е отглаголно съществително име.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбока оран
  • есенна оран
  • пролетна оран