целина
[t͡sɛliˈna]
целина значение:
1. (Земеделие) Земя, която никога не е била обработвана или е оставена да почива дълго време (залеж).
2. (Ботаника/Кулинария) Двугодишно тревисто растение (Apium graveolens) със силен аромат, използвано като подправка и зеленчук. (Заб.: Често се среща с ударение це'лина в разговорната реч, но книжовната норма допуска и двете или отбелязва целина' като основна форма за земята).
- Ударение
- целина'
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- це-ли-на
- Род
- женски
- Мн. число
- целини
Примери за използване на целина
(Земеделие)
- Разораването на целината изисква мощна техника.
(Ботаника/Кулинария)
- Супата става по-вкусна с корен от целина.
Синоними на целина
Как се пише целина
Етимология
Произход:Различен за двете значения
Оригинална дума:цял / selinon
Омонимия: 1. От 'цял' (непокътнат) - за земята. 2. От гръцкото 'selinon' - за растението.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разораване на целина
- глава целина
- листа от целина