угаждане
[uˈɡaʒdɐnɛ]
угаждане значение:
1. (пряко) Действието по глагола 'угаждам' – задоволяване на нечии желания, капризи или нужди; правене на нещо, което се харесва на другиго.
2. (разговорно) Осигуряване на комфорт и удоволствия за самия себе си (често с храна и напитки).
- Ударение
- уга̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-гаж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- угаждания
Примери за използване на угаждане
(пряко)
- Прекомерното угаждане на децата може да ги разглези.
- Тя се беше посветила на угаждане на съпруга си.
(разговорно)
- След тежката седмица се отдадоха на ядене и угаждане.
Синоними на угаждане
Антоними на угаждане
Как се пише угаждане
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:годя / угаждам
Отглаголно съществително име от глагола 'угаждам', който произлиза от старобългарския корен 'год-' (подхождам, удобен съм, нравя се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- угаждане на капризи
- взаимно угаждане