Енциклопения на българския език

увлекателност

[uvlɛˈkatɛlnost]

увлекателност значение:

1. (общо) Качество на някого или нещо да привлича силно вниманието, да бъде занимателно и да буди жив интерес.
Ударение
увлека̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ув-ле-ка-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на увлекателност

(общо)
  • Романът се отличава с невероятна увлекателност на сюжета.
  • Лекторът говореше с такава увлекателност, че залата притихна.

Антоними на увлекателност

Как се пише увлекателност

Думата завършва на наставката -ост. При членуване в женски род, единствено число, не се удвоява 'т' (увлекателността).

Етимология

Произход:Български (славянски корен)
Оригинална дума:влека
Произлиза от глагола 'увличам' (корен 'влек-' – дърпам, тегля), с наставка за прилагателно '-телен' и наставка за абстрактно съществително '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сюжетна увлекателност
  • изключителна увлекателност