Енциклопения на българския език

притегателност

[pritɛˈɡatɛlnost]

притегателност значение:

1. (физика) Свойство на материята да привлича други тела; гравитация.
2. (преносно) Свойство да се предизвиква интерес, симпатия или желание за близост; чар.
Ударение
притега́телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-те-га-тел-ност
Род
женски
Мн. число
притегателности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на притегателност

(физика)
  • Земната притегателност задържа атмосферата около планетата.
(преносно)
  • Магическата притегателност на нейната усмивка покори всички.
  • Този курорт загуби своята притегателност за туристите.

Антоними на притегателност

Как се пише притегателност

Пише се с и в представката при- (означаваща приближаване) и с а в корена (притегателен).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тегля
Образувано от глагола 'притеглям' + суфикс '-телен' за прилагателно + '-ост'. В основата е старобългарският корен за дърпане/теглене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • земна притегателност
  • неустоима притегателност
  • сила на притегателност