Енциклопения на българския език

отегчителност

[otɛɡˈt͡ʃitɛlnost]

отегчителност значение:

1. (пряко) Качество или свойство на нещо или някого, което предизвиква скука, досада или умора на духа.
Ударение
отегчѝтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-тег-чи-тел-ност
Род
женски
Мн. число
отегчителности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отегчителност

(пряко)
  • Отегчителността на лекцията приспа половината студенти.
  • Романът страдаше от прекалена описателност и сюжетна отегчителност.

Синоними на отегчителност

Антоними на отегчителност

Как се пише отегчителност

Думата се пише с 'г' (от 'тежа', а не 'тека'). При членуване, тъй като е от женски род и завършва на съгласна, не се удвоява 'т'-то (членът е '-та', но се добавя към основата: радост -> радостта, но отегчителност -> отегчителността).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отегча
Произлиза от глагола 'отегча' (отегчавам), който е производен на корена 'теж-' (тежа, тежък). Наставката '-ност' формира абстрактно съществително име за качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безкрайна отегчителност
  • сивa отегчителност