Енциклопения на българския език

уговоря

[oɡoˈvɔrʲɐ]

уговоря значение:

1. (общо) Постигам съгласие с някого за нещо; определям условия, време или място за среща или дейност.
2. (общо) Склонявам, убеждавам някого да направи нещо.
Ударение
уговоря̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-го-во-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
уговарям
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уговоря

(общо)
  • Ще уговоря среща с директора за утре сутрин.
(общо)
  • Успях да го уговоря да дойде с нас на планина.

Антоними на уговоря

Как се пише уговоря

Грешни изписвания: оговоря, уговаря, угуворя, уговуря
Пише се с начално у (представка). В края завършва на (II спрежение). Не бива да се бърка с несвършения вид 'уговарям' (с 'а' в корена).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:говоря
Представка у- + глагол говоря. Представката придава значение за завършеност на действието (постигане на цел чрез говорене).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уговоря среща
  • уговоря си час