убеденост
[u.bɛˈdɛ.nost]
убеденост значение:
1. (психология) Състояние на пълна сигурност в истинността на нещо; твърда вяра в правотата на дадено становище или идея.
- Ударение
- убедѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-бе-де-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- убедености (рядко)
Примери за използване на убеденост
(психология)
- Тя говореше с такава убеденост, че всички ѝ повярваха.
- Вътрешната му убеденост му помагаше да преодолява трудностите.
Антоними на убеденост
Как се пише убеденост
Пише се с 'у' в началото (представка у-) и с едно 'н' пред наставката -ост. Не бива да се бърка с 'обиденост' (от обида).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:убедя
Отглаголно съществително име, произлизащо от миналото страдателно причастие 'убеден' на глагола 'убедя' + наставка '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока убеденост
- вътрешна убеденост
- с пълна убеденост