Енциклопения на българския език

сигурност

[siˈɡurnost]

сигурност значение:

1. (общо) Състояние на защитеност от опасност, вреда, риск или заплаха; безопасност.
2. (психология) Увереност в истинността на нещо или в положителния изход на събитие.
Ударение
сѝгурност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
си-гур-ност
Род
женски
Мн. число
сигурности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сигурност

(общо)
  • Мерките за сигурност по летищата бяха засилени.
  • Чувството за сигурност е основна човешка потребност.
(психология)
  • Той говореше с пълна сигурност за успеха на проекта.
  • Няма стопроцентова сигурност в научните прогнози.

Как се пише сигурност

Думата се пише с 'у' във втората сричка (от сигурен) и завършва на наставката '-ост', при която 'т' се чува слабо, но е задължителна при писане.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:securus
Произлиза от латинската дума 'securus' (безгрижен, безопасен), навлязла в българския език вероятно през италиански (sicuro) или немски (sicher) посредник, като коренът е съчетан с българската наставка за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • национална сигурност
  • мерки за сигурност
  • социална сигурност
  • киберсигурност
сигурност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник