търсач
[tɐrˈsat͡ʃ]
търсач значение:
1. (общо) Човек, който активно издирва или проучва нещо (изкопаеми, съкровища, истината, приключения).
2. (техника) Уред или приспособление за откриване на обекти (напр. оптически търсач при телескопите или металотърсач).
- Ударение
- търса̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тър-сач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- търсачи
Примери за използване на търсач
(общо)
- Той беше страстен търсач на силни усещания и екстремни спортове.
- Златотърсачите са специфичен вид търсачи на ценни метали.
(техника)
- Астрономът настрои оптическия търсач, преди да погледне през основния обектив.
Синоними на търсач
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:търся
От глагола 'търся' + наставка '-ач'. Сродна със старобългарското *trъsiti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- търсач на силни усещания
- търсач на съкровища
- оптически търсач