издирвач
[izdirˈvatʃ]
- Ударение
- издирва̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-дир-вач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- издирвачи
Как се пише издирвач
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:диря
От глагола 'издирвам' + наставка '-ач' за лице вършител на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- полицейски издирвач
- оперативен издирвач