Енциклопения на българския език

тъмничар

[tɐmniˈt͡ʃar]

тъмничар значение:

1. (остаряло) Служител в затвор, който пази затворниците и следи за реда; пазач в тъмница.
Ударение
тъмнича̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тъм-ни-чар
Род
мъжки
Мн. число
тъмничари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тъмничар

(остаряло)
  • Тъмничарят дрънкаше с връзката ключове.
  • Старият тъмничар отвори тежката врата.

Антоними на тъмничар

Как се пише тъмничар

Основната гласна в корена е 'ъ' (тъмен), а не 'а'. Суфиксът е -ар (ударен).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тъмница
Производна дума от съществителното 'тъмница' с наставка за деец '-ар'.