тъмница
[tɐmˈnit͡sɐ]
тъмница значение:
1. (история) Подземен затвор, килия без светлина, използвана в миналото за затваряне на престъпници или пленници.
2. (преносно) Място или състояние на мрак, потисничество и липса на свобода.
- Ударение
- тъмнѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тъм-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- тъмници
Примери за използване на тъмница
(история)
- Царят заповядал да хвърлят предателя в най-дълбоката тъмница.
- Влажните стени на средновековната тъмница всяваха ужас.
(преносно)
- Душата му се чувстваше като в тъмница.
- Този режим превърна държавата в огромна тъмница за народа.
Антоними на тъмница
Как се пише тъмница
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тьмьница
Произлиза от прилагателното 'тъмен' + наставка '-ица'. Първоначалното значение е място без светлина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- хвърлям в тъмница
- влажна тъмница