тъжител
[tɐˈʒitɛl]
тъжител значение:
1. (право) Лице, което подава тъжба (частна жалба) в съда срещу някого за извършено престъпление от частен характер.
- Ударение
- тъжѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тъ-жи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тъжители
Примери за използване на тъжител
(право)
- Тъжителят не се яви на съдебното заседание и делото беше прекратено.
- Адвокатът на тъжителя представи нови доказателства за обидата.
Синоними на тъжител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тъжа се
От глагола 'тъжа се' (в старо значение 'оплаквам се', 'подавам жалба') + наставка '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- частен тъжител