ищец
[iʃˈtɛt͡s]
ищец значение:
1. (право) Лице или организация, която подава иск в съда срещу друго лице (ответник) за защита на свое право или законен интерес.
- Ударение
- ищѐц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-щец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ищци
Примери за използване на ищец
(право)
- Ищецът не се яви на първото съдебно заседание.
- Съдът уважи претенциите на ищците.
Синоними на ищец
Антоними на ищец
Как се пише ищец
Думата се пише с буква щ. В множествено число настъпва изпадане на гласната 'е': ищци (не 'ищеци').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искъ
Произлиза от старобългарския корен за 'искам', 'търся'. Свързана е с думата 'иск' (съдебно искане). Наставката '-ец' (със старо редуване ск-щ) формира дееца.
Употреба
Чести словосъчетания:
- граждански ищец
- конституиране като ищец