Енциклопения на българския език

ответник

[otˈvɛtnik]

ответник значение:

1. (право) Лице или организация, срещу която е заведено съдебно дело (иск) от ищец.
Ударение
отвѐтник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-вет-ник
Род
мъжки
Мн. число
ответници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ответник

(право)
  • Ответникът не се яви на първото съдебно заседание.
  • Съдът осъди ответника да заплати разноските по делото.

Синоними на ответник

Антоними на ответник

Как се пише ответник

Грешни изписвания: отведник, утветник, ответнйк

Пише се с т, защото произлиза от 'ответ' (отговор), а не от корен с 'д'. Проверката може да се направи с думата 'вет' (дума, говор - архаично).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ответ
Производна от остарялата дума 'ответ' (отговор) + наставка '-ник'. Вероятно калка или заемка от руската юридическа терминология (ответчик).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • страна ответник
  • ответник по дело
ответник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник