тупик
[toˈpik]
тупик значение:
1. (пряко) Улица или път без изход.
2. (преносно) Положение, от което няма изход; безизходица в преговори, развитие или мисъл.
- Ударение
- тупѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ту-пик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тупици
Примери за използване на тупик
(пряко)
- Вървяхме дълго, но се оказа, че сме влезли в тупик.
(преносно)
- Преговорите влязоха в тупик и бяха прекратени.
- Политически тупик.
Синоними на тупик
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:тупик
Заемка от руски език, произлизаща от прилагателното 'тупой' (тъп), в смисъл на 'затворен, без изход'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- влизам в тупик
- излизам от тупик
- пълна тупик