Енциклопения на българския език

траншея

[trɐnˈʃɛjɐ]

траншея значение:

1. (военно дело) Дълъг и дълбок изкоп, използван за укритие и водене на огън по време на бойни действия.
2. (строителство) Дълъг изкоп в земята за полагане на тръби, кабели или основи.
Ударение
траншѐя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тран-ше-я
Род
женски
Мн. число
траншеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на траншея

(военно дело)
  • Войниците прекараха седмици в калната траншея.
  • Траншеята беше укрепена с чували с пясък.
(строителство)
  • Багерът изкопа траншея за новия водопровод.
  • Кабелната траншея трябва да отговаря на нормите за дълбочина.

Синоними на траншея

Антоними на траншея

Как се пише траншея

Грешни изписвания: траншея, треншея, тръншея
Думата се пише с ш. В мн.ч. окончанието е (траншеи), а не .

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:tranchée
От френския глагол 'trancher' (режа, прорязвам). В българския език навлиза през руски (траншея) или директно от западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкопавам траншея
  • огнева траншея
  • кабелна траншея