изкоп
[ˈiskɔp]
изкоп значение:
1. (строителство) Дупка, ров или канал, направен в земята чрез копаене, обикновено за основи на сграда, полагане на тръби или археологически проучвания.
- Ударение
- ѝзкоп
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-коп
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изкопи
Примери за използване на изкоп
(строителство)
- Работниците обезопасиха дълбокия изкоп.
- Изкопът за новия блок е пълен с вода.
Антоними на изкоп
Как се пише изкоп
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:копая
Отглаголно съществително от глагола *изкопая*, съставено от представка *из-* и корен *-коп-*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- строителен изкоп
- археологически изкоп