Енциклопения на българския език

канавка

[kɐˈnafkɐ]

канавка значение:

1. (строителство) Изкоп или улей отстрани на път или железопътна линия, предназначен за оттичане на дъждовна вода.
Ударение
кана̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-нав-ка
Род
женски
Мн. число
канавки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на канавка

(строителство)
  • Колата поднесе на леда и се спря в крайпътната канавка.
  • Работниците почистваха канавките от нападали листа.

Синоними на канавка

Как се пише канавка

Грешни изписвания: канафка, кънафка, кънавка
Пише се с в (от канава). При изговор се чува 'ф' поради обеззвучаване пред беззвучната съгласна 'к', но правописът следва морфологичния принцип.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:caniveau
Вероятно заета през руски (канава) от полски или немски, с корен, водещ към латинското 'canna' (тръстика, тръба) или френското 'caniveau' (улична вада). Наставката '-ка' е българска, умалителна или формообразуваща.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • крайпътна канавка
  • дълбока канавка