Енциклопения на българския език

трансцендентен

[transtsɛnˈdɛntɛn]

трансцендентен значение:

1. (философия) Който е извън границите на възможния опит и познанието; който съществува извън материалния свят и е недостъпен за сетивата.
2. (математика) За число или функция – който не е алгебричен (напр. числото пи).
Ударение
трансцендѐнтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
транс-цен-ден-тен
Род
мъжки
Мн. число
трансцендентни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на трансцендентен

(философия)
  • Бог често се описва като трансцендентна същност.
  • Кант разграничава иманентното от трансцендентното познание.
(математика)
  • Числото Пи е най-известното трансцендентно число.

Синоними на трансцендентен

Антоними на трансцендентен

Как се пише трансцендентен

Грешни изписвания: трансцедентен, транцедентен
Думата съдържа групата сц (трансцендентен) и запазва н пред д (трансцендентен), следвайки латинския правопис.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:transcendens
От латинския глагол 'transcendere' (преминавам отвъд, престъпвам), съставен от 'trans' (отвъд) и 'scandere' (катеря се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • трансцендентна философия
  • трансцендентно число
  • трансцендентен идеализъм