Енциклопения на българския език

иманентен

[imɐˈnɛntɛn]

иманентен значение:

1. (философия) Който е вътрешно присъщ на даден предмет, явление или процес, произтичащ от самата му природа; неразривно свързан.
Ударение
имане'нтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-ма-нен-тен
Род
мъжки
Мн. число
иманентни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на иманентен

(философия)
  • Движението е иманентно свойство на материята.
  • Според Кант времето и пространството са иманентни форми на човешкото възприятие.

Синоними на иманентен

Антоними на иманентен

Как се пише иманентен

Пише се с и в началото и с е във втората и третата сричка. Двойно н не се пише в корена, но се появява при членуване в м.р. (иманентния).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:immanens
От латинското причастие 'immanens' (gen. immanentis), от глагола 'immanere' (оставам в, пребивавам), съставен от 'in-' (в) + 'manere' (оставам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • иманентна критика
  • иманентна философия
  • иманентна характеристика
иманентен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник