Енциклопения на българския език

отвъден

[otˈvɤdɛn]

отвъден значение:

1. (пряко) Който се намира от другата страна на нещо (река, планина, граница).
2. (преносно) Който се отнася до света на мъртвите; свръхестествен, задгробен.
Ударение
отвъ́ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
от-въ-ден
Род
мъжки
Мн. число
отвъдни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отвъден

(пряко)
  • Отвъдният бряг на реката беше стръмен и непристъпен.
(преносно)
  • Вярванията в отвъдния свят са част от много религии.
  • Чуваха се странни, сякаш отвъдни звуци.

Антоними на отвъден

Как се пише отвъден

Грешни изписвания: отвъдън, утвъден, отваден
Прилагателното се пише с 'ъ' в корена и 'е' в суфикса ('-ен'). Проверка се прави с формата за мн.ч.: отвъдни (пада 'е'-то).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отвъд
Произлиза от наречието 'отвъд', което е образувано от предлога 'от' и старобългарското 'въдъ' (страна, посока).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отвъден свят
  • отвъден живот