Енциклопения на българския език

традиция

[trɐˈdit͡sijɐ]

традиция значение:

1. (култура/социология) Исторически създадени и предавани от поколение на поколение обичаи, норми на поведение, възгледи и навици.
2. (общо) Установен ред или навик в ежедневието на отделен човек или група.
Ударение
традѝция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тра-ди-ци-я
Род
женски
Мн. число
традиции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на традиция

(култура/социология)
  • Българската мартеница е древна традиция.
(общо)
  • Станало ни е традиция да пием кафе всяка сутрин.

Антоними на традиция

Как се пише традиция

Думата завършва на -ия и се пише с и след ц.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:traditio
От латинското 'traditio' – предаване, връчване. Първоначално означава акта на предаване на знание или обичаи от поколение на поколение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народна традиция
  • спазвам традицията
  • по традиция