Енциклопения на българския език

навик

[ˈnavik]

навик значение:

1. (психология/бит) Усвоено чрез многократно повторение действие, което се извършва автоматично, без съзнателно усилие.
Ударение
на̀вик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-вик
Род
мъжки
Мн. число
навици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на навик

(психология/бит)
  • Четенето преди сън му беше станало навик.
  • Трудно е да се пребориш с лош навик като тютюнопушенето.

Антоними на навик

Как се пише навик

Грешни изписвания: навих, навък, нъвик, навйк

В множествено число настъпва палатализация (омекване) на крайната съгласна к в ц: навик -> навици.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:na- + vyk-
Образувана от представката 'на-' и корена 'вик-', свързан с 'уча се', 'свиквам' (сравни с руски 'привычка').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вреден навик
  • хигиенни навици
  • хранителни навици
  • силата на навика