Енциклопения на българския език

наследство

[nɐˈslɛtstvo]

наследство значение:

1. (право) Имущество, права и задължения, които преминават от починало лице към неговите наследници.
2. (биология) Съвкупност от генетични белези и качества, предавани от родители на потомство.
3. (култура) Духовни и материални ценности, създадени от минали поколения и запазени до днес.
Ударение
наслéдство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-след-ство
Род
среден
Мн. число
наследства
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наследство

(право)
  • Тя получи голямо наследство от далечен роднина в чужбина.
(биология)
  • Музикалният талант е наследство от баща му.
(култура)
  • Тракийските гробници са част от световното културно наследство.

Как се пише наследство

При струпаните съгласни дст се пише д, защото проверката се прави с думата наследявам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наслѣдиѥ
Образувано от глагола 'наследя' (на + следа), означаващо вървене по стъпките (следите) на някого, приемане на неговото място или имущество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • културно наследство
  • отказ от наследство
  • богато наследство
наследство : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник