Енциклопения на българския език

тласък

[ˈtɫasɐk]

тласък значение:

1. (пряко) Рязко еднократно движение, при което се упражнява сила върху обект, за да се премести или задвижи; бутване.
2. (преносно) Стимул или подбуда, която дава начало или ускорява развитието на процес или дейност.
Ударение
тла̀сък
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тла-сък
Род
мъжки
Мн. число
тласъци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тласък

(пряко)
  • С един силен тласък той отвори тежката врата.
  • Земетресението се състоеше от два вертикални тласъка.
(преносно)
  • Новите инвестиции дадоха мощен тласък на икономиката.
  • Този разговор даде тласък на творческото му вдъхновение.

Антоними на тласък

Как се пише тласък

Грешни изписвания: тласъци (като ед.ч.), тласак, тлъсък
При образуване на множествено число (тласъци) гласната 'ъ' от последната сричка изпада (т.нар. непостоянно ъ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тлак-
Свързано със старобългарския корен за бутане/блъскане. Сродна с глагола 'тласкам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мощен тласък
  • икономически тласък
  • тласък на развитието
тласък : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник