удостояване

[udostoˈjavane]

удостояване значение:

1. (общо) Действието по оказване на чест, внимание или даване на награда на някого; признаване на заслуги чрез официален акт.

Ударение: удостоя̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: у-до-сто-я-ва-не
Род: среден
Мн. число: удостоявания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на удостояване

(общо)

Церемонията по удостояване с държавни отличия се проведе в президентството.
Неговото удостояване с титлата 'почетен гражданин' беше посрещнато с аплодисменти.

Синоними на удостояване

награждаване, почитане, отличаване, признание

Антоними на удостояване

лишаване, отнемане, игнориране

Как се пише удостояване

Грешни изписвания: одостояване, удостуяване, удустояване, удостоявъне

Думата се пише с у в началото, тъй като представката е у- (за образуване на глаголи със значение на постигане на резултат). Пише се с о във втората сричка (корен достоен).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:достоинъ

Произлиза от глагола 'удостоявам', който е производен на корена 'достоен' (заслужил). Формирано е чрез наставката за отглаголни съществителни -ане.

Употреба

Чести словосъчетания:

удостояване с награда
удостояване с внимание
удостояване със звание

удостояване