баритон
[bɐriˈtɔn]
баритон значение:
1. (музика) Мъжки певчески глас, среден по височина между тенор и бас.
2. (музика) Певец с такъв глас.
3. (музика) Меден духов музикален инструмент с овален формат и среден регистър.
- Ударение
- барито̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ба-ри-тон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- баритони
Примери за използване на баритон
(музика)
- Неговият плътен баритон изпълни залата.
(музика)
- Известният баритон излезе на сцената за бис.
(музика)
- В духовия оркестър липсваше партията на баритона.
Синоними на баритон
Как се пише баритон
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:barytonos
От гръцки *barys* (тежък, нисък) и *tonos* (тон), преминало през италиански *baritono*. Първоначално означава 'нискозвучащ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лиричен баритон
- драматичен баритон