Енциклопения на българския език

таласъм

[tɐɫɐˈsɤm]

таласъм значение:

1. (митология/фолклор) Свръхестествено същество, зъл дух или демон, за който се вярва, че обитава стари сгради, мостове или чешми и пази заровено имане.
2. (преносно/разговорно) Човек, който броди нощем, не спи или изглежда страшно и запуснато.
Ударение
таласъ'м
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-ла-съм
Род
мъжки
Мн. число
таласъми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на таласъм

(митология/фолклор)
  • Според легендата, в старата воденица живее таласъм.
  • Вградената сянка на момата се превърнала в таласъм.
(преносно/разговорно)
  • Какво обикаляш като таласъм посред нощ?
  • От безсъние е заприличал на таласъм.

Как се пише таласъм

Грешни изписвания: таласъмът, таласам, тъласъм, талъсъм
Думата се пише с ъ в последната сричка (таласъм). Проверката става чрез формата за множествено число: таласъми (звукът не изпада).

Етимология

Произход:Турски / Гръцки
Оригинална дума:tılsım / telesma
През турски (tılsım - магия, талисман) от арабски (tilasm), което води началото си от старогръцкото 'telesma' (освещаване, тайнство, данък). В българския фолклор значението се е изменило към дух-пазител или демон.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • къща с таласъми
  • броди като таласъм