Енциклопения на българския език

караконджул

[kɐrɐˈkɔndʒuɫ]

караконджул значение:

1. (митология) Зъл дух в българския фолклор, който броди нощем през 'Мръсните дни' (от Коледа до Йордановден) и прави пакости на хората.
2. (преносно) Грозен, страшен или рошав човек (често употребявано шеговито или обидно).
Ударение
карако̀нджул
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ра-кон-джул
Род
мъжки
Мн. число
караконджули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на караконджул

(митология)
  • Баба ми разказваше страшни приказки за караконджул, който язди хората в тъмното.
  • Кукерите гонят караконджулите и злите сили.
(преносно)
  • С тази разрошена коса приличаш на караконджул.
  • Какъв е този караконджул, дето се мотае пред входа?

Синоними на караконджул

Антоними на караконджул

Как се пише караконджул

Думата се пише с две а в началото и окончава на -джул. Съдържа звучната африката дж.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:karakoncolos
Заемка от турски език, вероятно с по-древен гръцки корен (kalikantzaros). Съдържа елемента 'кара' (черно).
караконджул : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник