Енциклопения на българския език

външност

[ˈvɤnʃnost]

външност значение:

1. (пряко) Външен вид, изглед на човек или обект; лице, фигура и общо излъчване.
Ударение
вђншност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
външ-ност
Род
женски
Мн. число
външности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на външност

(пряко)
  • Тя имаше приятна външност и добри обноски.
  • Не съди за хората само по тяхната външност.

Синоними на външност

Антоними на външност

Как се пише външност

Пише се с ъъншност). Групата съгласни е -ншн-. При членуване не се добавя 'т' (външността, защото е от ж.р., завършващ на съгласна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вън
Образувано от наречието 'вън' + прилагателното окончание '-шен' + суфикс '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приятна външност
  • лъжлива външност
  • грижа за външността
Фразеологизми:
  • по външност посрещат, по ум изпращат