Енциклопения на българския език

съчинение

[sɐt͡ʃiˈnɛniɛ]

съчинение значение:

1. (литература / музика / наука) Създадено произведение в областта на литературата, науката или изкуството.
2. (образование) Писмена ученическа работа по зададена тема, изискваща творческо мислене и езикова култура.
3. (разговорно) Измислица, неистина.
Ударение
съчине'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-чи-не-ни-е
Род
среден
Мн. число
съчинения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съчинение

(литература / музика / наука)
  • Събраните съчинения на Иван Вазов са издадени в 22 тома.
  • Оркестърът изпълни ново симфонично съчинение от млад автор.
(образование)
  • За домашно трябва да напишем съчинение на тема 'Моята лятна ваканция'.
  • Учителката поправи грешките в моето съчинение разсъждение.
(разговорно)
  • Това, което разказваш, е пълно съчинение и няма нищо общо с фактите.

Антоними на съчинение

Как се пише съчинение

Пише се с ъ в първата сричка (представка съ-) и с и в корена (чин).

Етимология

Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:съчинявам
Отглаголно съществително. Коренът е свързан с 'чин' (ред, порядък) – подреждане, съставяне на мисли или ноти.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съчинение разсъждение
  • събрани съчинения
  • литературно съчинение
Фразеологизми:
  • свободно съчинение
съчинение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник