съпричастие
[sɐpriˈt͡ʃastiɛ]
съпричастие значение:
1. (общо) Чувство на жалост, отзивчивост и емоционално споделяне на чужда болка или проблем.
- Ударение
- съприча̀стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-при-час-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- съпричастия
Примери за използване на съпричастие
(общо)
- Обществото изрази своето дълбоко съпричастие към жертвите на трагедията.
- Липсата на съпричастие е белег за емоционална студенината.
Синоними на съпричастие
Антоними на съпричастие
Как се пише съпричастие
Пише се слято. Втората гласна е и (от причастен), а не е.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:sympatheia / compassio
Калка на гръцкото *sympatheia* (съчувствие) или латинското *compassio*. Образувано от *съ-* (заедно) + *причастност* (участие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изразявам съпричастие
- дълбоко съпричастие
- демонстрирам съпричастие
Популярни търсения и запитвания за съпричастие
какво е съпричастие, съпричастие или съпречастие, съпричастие или съпричастйе, съпричастие или сапричастие, съпричастие или съпрйчастие, съпричастие или съпричъстие, съпречастие или съпричастйе, съпречастие или сапричастие, съпречастие или съпрйчастие, съпречастие или съпричъстие, съпричастйе или сапричастие, съпричастйе или съпрйчастие, съпричастйе или съпричъстие, сапричастие или съпрйчастие, сапричастие или съпричъстие, съпрйчастие или съпричъстие