съотносителен

[sɐotnosiˈtɛlɛn]

съотносителен значение:

1. (Логика и Наука) Който изразява връзка, отношение или зависимост спрямо нещо друго; който може да бъде съотнесен към друг обект или понятие.

2. (Граматика) В езикознанието: който служи за връзка между частите на изречението (напр. съотносителни местоимения и наречия).

Ударение: съотноси'телен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: съ-от-но-си-те-лен
Род: мъжки
Мн. число: съотносителни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съотносителен

(Логика и Наука)

Тези две величини са съотносителни и промяната в едната влияе на другата.
Понятията 'добро' и 'зло' са съотносителни категории.

(Граматика)

Двойката 'който – той' представлява съотносителни местоимения.

Синоними на съотносителен

корелативен, релативен, съответен

Антоними на съотносителен

абсолютен, независим

Как се пише съотносителен

Грешни изписвания: съоносителен, съ-относителен, саотносителен, съутносителен, съотнусителен, съотносйтелен

Думата се пише с двойно 'т' само ако коренът започва с 'т' и представката завършва на 'т' (тук случаят не е такъв: представки 'съ' + 'от', корен 'нос'). Пише се слято.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:съотнасям

Произлиза от глагола 'съотнасям' (съ- + отнасям). Наставката '-телен' указва свойство или способност за извършване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:

съотносителни понятия
съотносителни местоимения

Популярни търсения и запитвания за съотносителен

съотносителен