Енциклопения на българския език

релативен

[rɛlɐˈtivɛn]

релативен значение:

1. (книжовен) Който се определя чрез съпоставка с нещо друго; относителен, а не абсолютен.
2. (лингвистика) Който служи за връзка между частите на изречението (напр. релативно местоимение).
Ударение
релатѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ре-ла-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
релативни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на релативен

(книжовен)
  • Понятието за красота е релативно и зависи от културата.
  • Успехът е релативен – за едни е пари, за други спокойствие.
(лингвистика)
  • В изречението 'Човекът, когото видях', думата 'когото' е релативно местоимение.

Синоними на релативен

Антоними на релативен

Как се пише релативен

Грешни изписвания: рилативен, релътивен, релатйвен
Думата е чуждица и следва правописа на оригинала. Пише се с е в първата сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:relativus
От латинското relativus (отнасящ се до нещо друго), от referre (отнасям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • релативна стойност
  • релативна истина
  • релативно тегло