корелативен
[korɛlaˈtivɛn]
корелативен значение:
1. (Научен) Който се намира в съотношение, взаимна зависимост или връзка с нещо друго.
2. (Лингвистика) Дума или форма, която се свързва взаимно с друга в изречението (напр. съюзи като 'нито... нито').
- Ударение
- корелатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ко-ре-ла-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- корелативни
Примери за използване на корелативен
(Научен)
- Изследването разкрива корелативна връзка между тютюнопушенето и белодробните заболявания.
- Тези две явления не са причинно-следствени, а само корелативни.
(Лингвистика)
- В изречението е използвана корелативна двойка съюзи.
Синоними на корелативен
Антоними на корелативен
Как се пише корелативен
Думата се пише с о в първата сричка и с е във втората, следвайки латинския си първоизточник.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:correlativus
Заета от френски (corrélatif) или немски (korrelativ), с първоизточник средновековния латински correlativus (cor- 'заедно' + relativus 'относителен').
Употреба
Чести словосъчетания:
- корелативна връзка
- корелативен анализ
- корелативна зависимост
Популярни търсения и запитвания за корелативен
какво е корелативен, корелативен или корилаговен, корелативен или корелатевен, корелативен или курелативен, корелативен или корелътивен, корелативен или корелатйвен, корилаговен или корелатевен, корилаговен или курелативен, корилаговен или корелътивен, корилаговен или корелатйвен, корелатевен или курелативен, корелатевен или корелътивен, корелатевен или корелатйвен, курелативен или корелътивен, курелативен или корелатйвен, корелътивен или корелатйвен