Енциклопения на българския език

съображение

[sɐobrɐˈʒɛniɛ]

съображение значение:

1. (общо) Мисъл, довод или аргумент, който се изтъква в подкрепа или като обяснение на нещо.
2. (административен) Изискване или условие, с което трябва да се съобразяваме; съобразяване.
Ударение
съображѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-об-ра-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
съображения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съображение

(общо)
  • Имам някои финансови съображения относно новия проект.
  • Той изложи своите съображения пред комисията.
(административен)
  • Налагат се мерки по съображения за сигурност.
  • От хигиенни съображения достъпът е ограничен.

Как се пише съображение

Думата се пише с двойно ъ в корена (от представката съ-) и завършва на -ие (не -йе или -ия в ед.ч.).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:соображение
Заемка от руски език (соображение), която е калка на френското 'considération'. Коренът се състои от морфемите 'съ-' (с, заедно) и 'образ' (вид, форма), означаващо привеждане в съответствие или вземане под внимание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • по съображения за сигурност
  • финансови съображения
  • тактически съображения
  • излагам съображения
съображение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник