Енциклопения на българския език

довод

[dɔvɔt]

довод значение:

1. (логика/реторика) Съждение, мисъл или факт, който се привежда в подкрепа на някакво твърдение с цел то да бъде доказано.
Ударение
до'вод
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-вод
Род
мъжки
Мн. число
доводи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на довод

(логика/реторика)
  • Адвокатът представи убедителен довод в защита на клиента си.
  • Липсата на пари беше основният му довод да откаже пътуването.

Антоними на довод

Как се пише довод

Грешни изписвания: довот, довут

Думата завършва на звучна съгласна д. При проверка се поставя във форма, където след нея има гласна: доводи.

Етимология

Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:доводъ
Заемка от руски или църковнославянски, калка на латинското *inductio* или *argumentum*, образувана от представка 'до-' и корен 'вод-' (водя) – това, което води до заключение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • железен довод
  • неоспорим довод
  • изтъквам довод

Популярни търсения и запитвания за довод

довод : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник