Енциклопения на българския език

съидейник

[sɐiˈdɛjnik]

съидейник значение:

1. (политика/общество) Човек, който споделя същите идеи, убеждения или мироглед с някого другиго.
Ударение
съидѐйник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-и-дей-ник
Род
мъжки
Мн. число
съидейници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съидейник

(политика/общество)
  • Той намери верни съидейници в борбата за опазване на природата.
  • Партията събра своите съидейници на конгрес.

Синоними на съидейник

Антоними на съидейник

Как се пише съидейник

Пише се с й (и кратко) – 'съидейник' (от идея).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съ- + идея + -ник
Образувано с представка за съвместност 'съ-', корен 'идея' и наставка за лице '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • верен съидейник
  • политически съидейник
съидейник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник