Енциклопения на българския език

скъпоценност

[skɐpoˈt͡sɛnnost]

скъпоценност значение:

1. (пряко) Предмет с много висока материална стойност, обикновено изработен от благородни метали или скъпоценни камъни.
2. (абстрактно) Качеството на това да бъдеш скъп, ценен или рядък.
Ударение
скъпоцѐнност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скъ-по-цен-ност
Род
женски
Мн. число
скъпоценности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скъпоценност

(пряко)
  • Крадците задигнаха всички скъпоценности от сейфа.
  • В музея са изложени царските скъпоценности.
(абстрактно)
  • Скъпоценността на този момент ще осъзнаем едва по-късно.

Синоними на скъпоценност

Антоними на скъпоценност

Как се пише скъпоценност

Думата се пише с двойно н (нн), тъй като се образува от прилагателното скъпоценен (завършващо на -нен) и наставката -ост. Едното 'н' е от корена, другото от наставката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:скъпоценен
Произлиза от прилагателното 'скъпоценен' (скъп + цена) + наставка за абстрактни съществителни -ост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • семейни скъпоценности
  • кутия за скъпоценности