съратник
[sɐˈratnik]
- Ударение
- съра̀тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-рат-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съратници
Как се пише съратник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ратъ
Образувано от представка 'съ-' (с, заедно) и корена 'рат' (война, битка, войска), плюс наставка '-ник'. Буквално означава 'този, с когото си заедно във войната'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- верен съратник
- близък съратник