Енциклопения на българския език

съзидателност

[sɐziˈdatɛlnost]

съзидателност значение:

1. (абстрактно) Способност и стремеж да се създава, изгражда и твори нещо полезно и ново; конструктивен подход.
Ударение
съзида̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-зи-да-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съзидателност

(абстрактно)
  • Епохата на Възраждането се характеризира с огромна съзидателност.
  • Нуждаем се от повече съзидателност в политиката, а не от отрицание.

Антоними на съзидателност

Как се пише съзидателност

Думата се пише със съ- (представка) и и в корена (от зид, зидам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзьдати
От глагола 'съзидам' (изграждам, построявам). Старобългарският корен е свързан със зидането, строежа (зид).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дух на съзидателност
  • творческа съзидателност