Енциклопения на българския език

деструктивност

[dɛstrukˈtivnost]

деструктивност значение:

1. (Психология/Общ) Склонност към разрушаване, рушене или вредителство; качество на нещо, което води до унищожение или разпад.
Ударение
деструкти'вност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-струк-тив-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на деструктивност

(Психология/Общ)
  • Деструктивността на неговата критика обезсърчи екипа.
  • В поведението на детето се наблюдаваше необяснима деструктивност.

Синоними на деструктивност

Антоними на деструктивност

Как се пише деструктивност

Пише се с 'е' в първата сричка (от де-). Завършва на '-ст'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:destructivus
От латински 'destructio' (разрушение) + наставка за качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • социална деструктивност
  • автоагресия и деструктивност