Енциклопения на българския език

разрушителност

[rɐzruˈʃitɛlnost]

разрушителност значение:

1. (общо) Способност или склонност да се причинява разруха, повреда или унищожение; степен на нанесените щети.
Ударение
разруши́телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-ру-ши-тел-ност
Род
женски
Мн. число
разрушителности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разрушителност

(общо)
  • Бурята се характеризираше с невиждана досега разрушителност.
  • Психолозите изследваха вродената разрушителност в поведението на престъпника.

Синоними на разрушителност

Антоними на разрушителност

Как се пише разрушителност

Думата завършва на наставката -телност. При членуване се удвоява т (разрушителността).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:руша
От прилагателното 'разрушителен' (представка раз- + руша + суфикс -ителен) + наставка -ост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стихийна разрушителност
  • сила на разрушителност