консонанс
[kɔnsoˈnans]
консонанс значение:
1. (музика) Съзвучие от тонове, които звучат приятно, хармонично и 'слето' за човешкия слух; противоположно на дисонанс.
2. (литературознание) Повторение на еднакви или подобни съгласни звукове в близко разположени думи (вид алитерация) или непълна рима, основана на съгласните.
- Ударение
- консона'нс
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-со-нанс
- Род
- мъжки
- Мн. число
- консонанси
Примери за използване на консонанс
(музика)
- Музикалната фраза завърши в чист консонанс.
- Композиторът използва консонанси, за да внуши спокойствие.
(литературознание)
- В стихотворението е използван консонанс за подсилване на ритъма.
- Римуването на 'младост' и 'радост' е пример за консонанс.
Синоними на консонанс
Антоними на консонанс
Как се пише консонанс
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:consonantia
От 'con' (с, заедно) и 'sonare' (звуча). Означава 'съзвучие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съвършен консонанс
- мелодичен консонанс