Енциклопения на българския език

събрат

[sɐˈbrat]

събрат значение:

1. (книжовно) Човек, който споделя същата съдба, професия, идеи или произход с другиго; другар по съдба или призвание.
2. (религия) Член на същото религиозно братство или общност.
Ударение
събра̀т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съб-рат
Род
мъжки
Мн. число
събратя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на събрат

(книжовно)
  • Той поздрави своя събрат по перо.
  • Ние сме събратя в нещастието.
(религия)
  • Монахът се обърна към своя събрат за съвет.

Синоними на събрат

Антоними на събрат

Как се пише събрат

Грешни изписвания: сабрат, събрът
Представката е съ- (както в 'съученик', 'съдружник'), а не 'са-'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ- + братъ
Образувана с префикс 'съ-' (заедност) и корен 'брат'. Означава буквално 'този, който е като брат'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • събрат по перо
  • събрат по съдба
  • събрат по оръжие

Популярни търсения и запитвания за събрат