Енциклопения на българския език

съблека

[sɐblɛˈkɐ]

съблека значение:

1. (пряко) Махам, свалям дрехите от тялото на някого или от собственото си тяло.
Ударение
съблече'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
съб-ле-ка
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
събличам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съблека

(пряко)
  • Ще съблека мокрото палто, за да изсъхне.
  • Майката помогна да съблека детето за баня.

Синоними на съблека

Антоними на съблека

Как се пише съблека

Грешни изписвания: съблеча, саблека
Основната форма (1 л. ед.ч.) завършва на -ка (съблека), но в 2 и 3 л. ед.ч. настъпва палатализация (ти съблечеш, той съблече). Пише се със ъ в представката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвлачити
Произлиза от представака 'съ-' (сваляне надолу/отделяне) и корена 'влека' (влача, дърпам). Исторически е претърпяла фонетична промяна от 'съвлака' към 'съблека'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съблека дрехите
  • съблека гол
Фразеологизми:
  • съблека някого гол като пушка
съблека : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник