Енциклопения на българския език

разголя

[rɐzgol'ʲɐ]

разголя значение:

1. (пряко) Махам дрехите или покривалото от тялото или част от него; правя гол.
2. (преносно) Разкривам същността на нещо, правя достояние скрити чувства, истини или тайни.
Ударение
разголя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-го-ля
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
разголя се
Видова двойка
разголвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разголя

(пряко)
  • Лекарят помоли пациента да разголи гърба си за преглед.
  • Вятърът разголи клоните на дърветата.
(преносно)
  • Романът разголи душевните терзания на героя.
  • Тя разголи душата си пред него.

Антоними на разголя

Как се пише разголя

Грешни изписвания: расголя, разгола, ръзголя, разгуля
Представка: Пише се раз-, защото е пред звучна съгласна (г). Ударението в основната форма е накрая.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:гол
Представка 'раз-' (за разкриване/премахване) + прилагателно 'гол'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разголя гръд
  • разголя душата си